Някакво учение, мнение или обичай, който го няма в Библията, но се е предавал устно от поколение на поколение. През Патриаршеските времена, много драгоценни и важни неща са били запазени по предание. Но отдавна преданието се е заместило от последователните и подредени откровения на Божествената воля, които съставляват Св. Писание, единственото съвършено и достатъчно правило за вяра и дела. Всяко предание, даже и преди времето Христово - Исая 8:20, трябвало да се сравнява със Св. Писание, в противен случай то се е считало за нищо ако е противоречало, прибавяло или отнемало нещо от него - Откровение 22:19. Евреите имаха много предания ненаписани на книга, които утвърждаваха, че били дадени на Мойсей на Синайската планина, и от него предадени на Исус Навин, съдиите и пророците. След воюванията си с римляните под Адриан и Севир, като виждаха, че все повече и повече се разпръскват по света, те пожелаха да запазят преданията си на книга. Поради това, Юда "Святият", състави така наречената книга Мишна или втори закон, най-древната сбирка от Еврейски предания (около 190-220г. след Р.Х.). По-късно към нея бяха прибавени две тълкувания: Ерусалимската Гемара, съчинена вероятно около 370г. след. Р.Х., и Вавилонската Гемара, (около 500г. след. Р.Х.). Тези тълкувания заедно с Мишна, съставляват двата Талмуда, Ерусалимския и Вавилонския. Съдържанията на тези огромни съчинения, слабо възнаграждават главоболието на читателя, за да ги прочете. Спасителят, строго осъди последователите на такива баснословни глупости, и ги укори поради това, че предпочитаха преданията на старейшините пред Божия закон, и суеверно се придържаха към суетни обреди, а пък пренебрегваха най-важните длъжности - Матей 15:1-20; Марк 7:1-13. Преданията на Римската църква, която по-малко може да се извини от древните евреи, които се водеха по предания, когато Новия Завет не беше още написан, са още повече противоречащи на Словото Божие, и повече заслужават осъждението на Спасителя.

Във 2Солунци 2:15 2Солунци 3:6, под "предания", се разбира боговдъхновените наставления, които са излезли от устата на онези, които ги приеха от Бога, и бяха упълномощени да ги кажат в неговото име. Тези апостолски думи, бяха задължителни само за онези, които ги приеха като боговдъхновени направо от апостолите, а за нас макар някои от тях да са останали до наше време, най-доброто средство, за да ги потвърдим е да видим дали са съгласни със Словото Божие, понеже боговдъхновение и чудеса вече не съществуват.