Господ определил няколко празници, или дни за почивка и богослужение на евреите, за да увековечи в паметта им великите дела, които той бе извършил за тях. Съботата се е празнувала за помен на сътворението на света; Пасхата, за помен на излизането на евреите от Египет; Петдесетница, за помен на законопостановлението на Синай. На трите велики празници през годината (Пасха Петдесетница и празника на шатрите), всеки мъж е бил длъжен да отиде в храма - Изход 23:14-17; Второзаконие 16:16,17. Други големи празници при евреите са били Новолунията, празника на тръбното възклицание, Пурим, празника на освещението на храма, съботната (седмата) година за почиване на земята и Юбилеят. (Тези празници се описват другаде). Те са се пазели от Еврейския народ не само, за да напомнят паметните събития на историческия му живот, но да съживяват във всяко Еврейско сърце влиянието на религията и очакването на Месия.

В Новия Завет не намираме Исус Христос или апостолите му, да са установили някой празник. Християните обаче винаги са пазили Неделният ден в памет на възкресението Христово - Откровение 1:10.

Първите християни са имали "любовни събрания" - Юд. 12 ст. Те са били общи угощения и са ставали заедно с Господната вечеря. Гозбите са се доставяли от по-богатите, но всички християни, и богати и сиромаси, са могли да участват в пируванията. Особени дялове ястия, са се пращали и на болните и отсъстващите членове на църквата. Тези "любовни събрания", са били назначени да свидетелстват за взаимната любов, която трябва да съществува между християните, но по-късно с тези събрания започнало да се злоупотребява, и въобще били премахнати - Кор. 11:17-34.