Във всичките векове и между всичките народи, човеците са се предавали на пост във времена на скръб и беда - Й-а 3:5. Постът може да се счита като следствие на едно естествено подбуждение, което в печални обстоятелства кара човеците да лишават себе си от храна. В Библията се споменава, че Мойсей и Илия, както и Исус Христос, постили четиридесет дни. Този пост те са преминали свръхестествено - Второзаконие 9:9; 3Царе 19:8; Матей 4:2. Евреите често са прибягвали към пост, когато са искали да смирят себе си пред Бога, да изповядват греховете си, и да търсят милостта му - Съдии 20:26; 1Царе 7:6; 2Царе 12:16; Неемия 9:1; Еремия 36:9. Особено във времена на общонародни нещастия, те са определяли извънредни пости, и са карали да постят не само пълнолетните и по-възрастните, но и сучещите дечица - Й-л 2:16; виж и Даниил 10:2,3. Евреите са постели от вечер до вечер, т.е. една нощ и един ден. Денят на умилостивението, е бил според закона единствения им народен ден за пост.

Не е явно от живота и от учението на Исус Христос, да е установил някой особен пост. Веднъж той споменал на учениците си, че те ще постят след смъртта му - Лука 5:34,35. Съгласно с това, живота на апостолите и на първите вярващи, се е придружавал от самоотвержения, страдания и неядения - 2Коринтяни 5:7 2Коринтяни 11:27. Исус Христос е припознал обичаят да се пости, и апостолите са постили в особени случаи - Матей 6:16-18; Деяния 13:3; 1Коринтяни 7:5.