Една промяна на ума и на мислите, придружена със скръб и печал за нещо станало, и с дълбоко съжаление за стореното. Такова беше разкаянието на Юда - Матей 27:3, и така се казва, че Исав "не намери място за покаяние" в баща си Исаак, макар, че той го търсеше със сълзи - Евреи 12:17, сиреч, че Исаак не би могъл да промени онова, което бе направил, нито да върне благословението дадено на Яков - Битие 27гл. Понякога се казва, че Бог се "разкайва" за нещо, което е направил - Битие 6:6; Й-а 3:9,10, не че той би поискал да не бе го направил, но че в неговото провидение наистина е станало такава една промяна, както може между човеците да се припише на една промяна в мислите им. Но истинското Евангелско покаяние или "покаяние, което води към живот", се състои в това, когато човек чувства печал за греха си, да скърби за това, че е направил грях, и да бяга от него с отвращение, в същото време искрено да се старае, като уповава на Божията милост и на влиянието на Светия Дух, да живее в смирена и свята покорност на Божиите заповеди и Божията воля. Това покаяние бива винаги придружено с истинска вяра, и на онзи който така се покае се обещава свободно опрощение на греха, поради заслугите на Исус Христос - Матей 4:17; Деяния 3:19 Деяния 11:18 Деяния 20:21.