Само два случая на изгаряне на телата на мъртъвци, се срещат в Писанието: разкъсаните останки на Саул и на синовете му - 1Царе 31:12, и жертвите на някаква язва - Амос 6:10. За най-близките роднини, е било обичай да затварят очите на умиращите, и да им дават последна целувка, а после да започнат да ги оплакват - Битие 46:4 Битие 50:1; в това оплакване, което е продължавало до след погребението, те са били придружавани от другите роднини и приятели - Йоан 11:19, на които високите и пронизителни плачове се споменават в Марк 5:38. Виж Оплакване. На Изток, имат обичай и днес да наемат оплаквачки, както оплаквачките в старо време - Еремия 9:17; Амос 5:16, които са хвалили покойните - Деяния 9:39, и чрез жалостни викове и буйни телодвижения, спомагани в същото време от печални музикални звуци - Матей 9:23, са се стараели да изразят най-дълбоката скръб - Езекил 24:17,18.
Веднага след смъртта, умивали тялото, и го полагали в една удобна стая - Деяния 9:39; обвивали го в платно с аромати, и връзвали главата с една кърпа - Матей 27:59; Йоан 11:44. Ако тялото не се балсамираше, погребението ставаше наскоро, по причина на горещия климат и на обредната нечистота. Много рядко, едно цяло денонощие минаваше между смъртта и погребението - Деяния 5:6,10. Като покриеха тялото, го слагаха на едно просто носило, и го занасяха до гроба - 2Царе 3:31; Лука 7:14. Понякога употребяваха по-скъпо носило или одър - 2Летописи 16:14, а телата на царете и на големците, са полагали може би в дървени или каменни ковчези. Роднините придружаваха носилото до гроба, който се намираше обикновено извън града. Едно угощение, следваше понякога погребението - Еремия 16:7,8, и през следващите дни, жалеещите близки и приятели, имали обичай да ходят на гроба от време на време, да плачат и да украсяват мястото с пресни цветя - Йоан 11:31, един обичай запазен даже и до днес. Виж Балсамиране.
Често гробове се правеха в скали, както гроба на Шевна - Исая 22:16, гробовете на царете и гробът на Спасителя. Някои бяха под земята, а други издълбани в някоя отвесна скала.
Много такива се срещат при развалините на стари градове - 4Царе 23:16; Исая 22:16, както в южната страна на дола Еном, в долината на Кедрон на западната страна на Маслинената планина, в Села (Едом), и др. Въобще те се намираха извън градовете - 4Царе 23:6, но гробовете на Юдовите царе изглежда са били отвътре стените на Ерусалим, на планината Сион - 3Царе 2:10; 4Царе 14:20, а онези на Израилевите царе в Самария - 4Царе 14:16.
Между най-забележителните стари гробища, са онези, които се намират на север от Ерусалим, които изобщо се наричат "гробовете на царете". Виж картинката под това име. Не се знае от кого те са били направени, но не може да бъдат гробове на Юдови царе, които бяха на планината Сион. Вероятно те са били направени или от Ирод Велики, или от Елена, вдовицата на Монобаз, Адиабинския цар. Тя прегърна Еврейската религия, и се установи в Ерусалим, където тя с волни помощи гледаше бедните през гладът в дните на Клавдий Кесаря, споменат в Деяния 11:28.
Но който и де е направил тези гробове, те са една забележителна останка от древността. Пътникът влиза в тях през един двор дълъг 92 крака. На запад от този двор има преддверие, което се простира 39 крака от север на юг. Отвореното лице било подпряно на два стълба, и изящно украсено. От южният край на преддверието се намира проход, който води в една предна стая 19 крака на дължина, и 181/2 на ширина. Два пътя от южната и един на западната страна на тази предна стая, отвеждат в други стаи, през които човек отива при гробовете. Всичко е било изваяно с голяма точност, и трябва да е било направено с много пари.