В старо време на пленените във война, са гледали като на хора, справедливо осъдени на смърт, и затова ги подлагали на всякакви мъчения и унижения. Стъпвали на вратовете им - Исус Навиев 10:24 и Псалми 110:1, в знак на гнусно унижение; продавали ги в робство, както Йосиф; обезобразявали ги, както Самсон и Адониседек; събличали ги голи, и ги тласкали да въртят пред тържественият кордон на победителите; и най-накрая, много от пленниците, размервали с въжета, за да ги умъртвят по най-жесток начин - 2Царе 8:2. Римляните, много пъти свързвали живи пленници с мъртви тела, и ги оставяли така да умрат. Този Римски обичай, изяснява възгласа на ап. Павел: "Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?" - Римляни 7:24.