Господ често наказвал прегрешенията на евреите с плен или с поробване, според заплашванията си - Второзаконие 28гл. На първият им плен, обаче от който ги избави Мойсей, трябва да се гледа повече като Божие позволение, отколкото като наказание за грях. Дванадесетте Еврейски племена, попадали под чуждо иго, шест пъти през периода на Съдиите. Но най-забележителни пленения са онези, в които израилтяните и Юдовите потомци, бяха заведени в плен по времето на церете. Израилтяните бяха заведени като пленници за пръв път около 740г. преди Р.Х., от Теглат-Феласар (Асирийския цар) - 4Царе 15:29. Племената на изток от Йордан, заедно с части от Завулон и Нефталим, били покорени най-напред - Исая 9:1. Като изминали двадесет години, Салманасар отвел в плен и останалата част от израилтяните - 4Царе 17:6, и населил пленниците в далечни градове, някои от които са били близо до Каспийско море, а в отечеството на израилтяните, той населил вавилонци и перси - 4Царе 17:6-24. Освен пророчествата - Исая 11:12,13; Еремия 31:7-9,16-20 Еремия 49:2; Езекил 37:16; Амос 9:14 и др., които се тълкуват различно, няма някакво друго доказателство, че десетте племена, са се завърнали някога в Палестина. Въобще се приемат три Юдови плена: 1) При Йоаким, в третата му година, (606г. преди Р.Х.), когато Даниил, и други Юдови синове, били заведени във Вавилон, където ги приготвили да служат на царя - 4Царе 24:1,2, и Даниил 1:1,5,6. 2) В последната година на Йоаким, или по-точно при Йоахин, когато и този княз бил заведен във Вавилон, т.е. в седмата и осмата година на Навуходоносор, (599г. преди Р.Х.) - 4Царе 24:2,12; 2Летописи 36:8,10, и Еремия 52:28. 3) При Седекия, (588г. преди Р.Х.), когато били съсипани Ерусалим и храма, и били занесли във Вавилон най-скъпите неща на народа - 4Царе 25гл., и 2Летописи 36гл. Седемдесетте години, които Юда трябваше да премине в плен - Еремия 25:11, и 29:10, се борят както се вижда от първия плен, (606г. преди Р.Х.). Във Вавилон, евреите имали съдии и старейшини, които ги управлявали и отсъждали спорни работи според законите им. В книгата на Даниил, срещаме да се говори за един евреин, който заемал висок чин в Двора; а в книгата на Естир, се описва многобройността и силата на евреите в Персийската империя. Не останали напразни усилията на пророците, да разпалят огъня на истинската вяра.

Най-накрая, като изминали седемдесетте години, Кир, в първата година на царуването си във Вавилон, (536г. преди Р.Х.), прогласил из царството си, че на Юдеите се позволява да се върнат в отечеството си, и да съградят отново Божия храм - Ездра 1:11. Около 50,000 души, приели поканата на царя, и се завърнали в Ерусалим и в градовете си - Ездра 2:2; Неемия 7:7. Те положили основата на втория храм, който бил завършен в шестата година на Дарий, (516г. преди Р.Х.). След други петдесет и осем години, Ездра извел една малка дружина от 1754 души от Вавилон в Юдея. Ездра бил наследен от Неемия в управлението, който ревностно се старал да преобразува народа, и много от неговите старания дали добри плодове.

До колкото знаем, никой между потомците на Яков, не може сега да докаже от кого от дванадесетте негови синове, води потеклото си. И Юда и Израил, като излезли от наследията си в Ханаанската земя, и като се разпръснали между чужденците, различните племена естествено се слели едно с друго, завистта им изчезнала, и паметта за Авраам, Мойсей и Давид се съживила във всички тях - Ездра 6:16,17 Ездра 8:35; Еремия 37:26-28.

Последното пленяване на евреите, (71г. след Р.Х.), след като те отхвърлили Христос и Словото Божие, било ужасно. Според Йосиф, 1,100,000 души, загинали в обсадата на Ерусалим от Тит, и около 100,000 пленници били разпръснати по областите, да мрат в гладиаторските борби, и да работят като роби.

Изображението, което виждате тука, представя един медал изкован от Император Веспасиан, в седемдесет и първа година след Христа, в памет на превземането на Ерусалим. При император Адриан, (сто, тридесет и три години след Христа), един подобен удар поразил евреите, които пак се били събрали в Юдея, и днес, те са пръснати по целия свят, но се различават от народите, между които живеят и търпят бедствията, които безверието е нанесло на бащите им, като очакват да дойде Месия, и да "отвърне нечестията от Яков" - Римляни 11:25,26.