Яков имаше дванадесет сина, които станаха началници на дванадесет домородства. Тези домородства, съставляваха един велик народ, и всяко от тях се наричаше "племе". Но този патриарх, осинови при смъртния си час, двамата Йосифови сина, Манасий и Ефрем, които така също станаха началници на две племена - Битие 48:5. Така че, вместо дванадесет племена, имаше тринадесет, Йосифовите бяха две. Но, в разпределянето на земите от Исус Навин, според както бе заповядал Бог, се считаха дванадесет племена, и земите се разделиха на дванадесет дяла, понеже Левиевото племе, като назначено да свещенодейства, вместо дял земя, получи няколко градове за живеене, с начатките на плодовете, десетъците и приносите на хората. Всяко племе, си имаше водачи и съдилищата, и всичките племена общо съставляваха в началото на бита си, един вид народоуправление. При разделението на Ханаанската земя, Рувимовото, Гадовото и половината Манасиевото жребие, се паднаха на изток от Йордан, а жребията на другите племена, се паднаха на запад от тази река.

Дванадесетте племена, бяха една държава, един народ, едно самодържавие, до след смъртта на Соломон, когато десетте племена се разбунтуваха и отцепиха от Давидовия дом, и образуваха Израилското царство. Виж Евреи.