Тази много иносказателна и хубава поема, винаги се е считала за канонична, и разбира се е съставлявала част от Библията по времето на Христос; така тя се е приемала от първите християни, и фигурира в старите преписи, ръкописи и преводи. Имало е различни мнения относно темата и предназначението на тази поема. Но, че целта й е да изложи духовната любов и взаимното общение, които съществуват между Христос и народа му, става явно от съгласието й, когато я свържем с много места от Св. Писание, които представят Бога и особено Христос като мъж на църквата, и които употребяват бракът за пояснение на отношението между Спасителя и неговия народ. Така напр. Псалом 45, е една Месианска свадбена песен. Виж също Исая 54:5 Исая 62:5; Еремия 3гл. Езекил 16гл.; Осия 1 Осия 3гл.; 2Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:23-32; Откровение 19:7-9 Откровение 21:2-9.

В тълкуванието на тази хубава поема, трябва да вземем под внимание различието между източните и западните народи. Днешните правила и понятия, не могат да служат като модел, чрез който да се разберат нейната цел, нейните образи и изречения. Не е рядкост между източните народи, да се крие духовната пламенност под булото на любовта, и мнозина тълкуватели, са привеждали части от източни иносказателни песни, които много приличат на тази вдъхновена Соломонова песен. Много християни надъхани с духа на евангелието, са намирали голямо наслаждение и полза от нейното прочитане.