Отлъчването от църквата, е едно църковно наказание, което се налага на онези, които извършат някой ужасен грях, като ги отделят от църквата и ги лишат от духовните преимущества. Така евреите са отлъчвали от синагогата онези, които те са считали за недостойни - Йоан 9:22 Йоан 12:42 Йоан 16:2. Две степени на отлъчване е имало между евреите: едното отлъчване е било временно, според което само отчасти лишавали грешните от духовните преимущества; другото е било вечно, с което грешниците са бивали лишавани завинаги от обещаните благости на Еврейския народ, и са се считали за езичници. Виж Анатема.

Исус Христос и апостолите му, са припознали правото и длъжността, да се извършва отлъчването от църквата, когато е нужно - Матей 18:15-18; 1Коринтяни 5:1-13 1Коринтяни 16:22; Галатяни 5:12; 1Тимотей 1:20; Тит 3:10. Когато беше явно, че законопрестъпника е непоправим, се изключваше от Господната вечеря, и се отсичаше от тялото на вярващите. Отлъчването на някого от Християнската църква, не го освобождава от неговата длъжност да се покорява на Божият закон и на Христовото евангелие, и да изпълнява другите си задължения като човек и гражданин. От друга страна, отлъченият не трябва да се преследва като неприятел, и да се хули и мъчи. Спасителят заповядва, такъв един законопрестъпник да се счита "като езичник и бирник", а апостолите заповядват на християните, да се отдалечават от такива, които смущават църквата, и да нямат сношение с тях, нито да ядат заедно. От това обаче не трябва да разбираме, че апостолите искат от нас да преставаме да изпълняваме към отлъченият от църквата онези длъжности, които са необходими, и които се основават на човещината, на естествените и народните закони, и на духът на християнството - 2Солунци 3:6,15; 2Йн. 10,11.