Едно извънредно и свърхестественно откриване от Бога на истини, които човек сам не би могъл да открие. Те са били съобщени на човеците или насън, или във видение или по друг начин чрез Святия Дух. Думата откровение, особено се дава на откровенията, които Бог е дал на Йоан на остров Патмос, където той е бил заточен от Римския император Домициан. От тук, идва и името на книгата Откровение. Тази книга принадлежи, по свойството си, на пророческите съчинения, и е тясно свързана с пророчествата на Стария Завет, и най-вече със съчиненията на по-късните пророци, както напр. на Езекил, на Захария, и особено на Даниил, понеже тя е почти пълна със знакове (символи). Поради тази причина, тълкуването на тази книга е толкова трудно, че никой не би могъл да я изтълкува напълно. Колкото за писателя й, най-важното свидетелство потвърждава, че е бил Йоан - възлюбеният апостол. А за времето на написването й, повечето тълкуватели предполагат, че е писана след разрушението на Ерусалим, (около 96г. след Р.Х.), обаче други мислят, че е било по-рано.

Откровението на Йоана, е обширно изяснение на първото велико обещание: "Семето на жената, ще смаже главата на змията". Изображенията и знаковете (символите) му, са величествени и впечатлителни. То представя силни противоборци и неприятелски сили, пълни със злоба против Християнството, и които щяха до едно време да го притесняват, но най-после поразени и унищожени. То представя потъмнялото небе, бурното море, и потресената земя, да се борят против тях, обаче следствието от дългото сражение, ще бъде всеобщото царуване на мира, на истината, и на правдата. Между тези страшни представления, се чува едно шумно пеене на славословие към Бога Създателя, и към Христа Изкупителя и Управителя на света. И така общото значение на тази книга, е разбираемо за всичките читатели, по друг начин тя не може да им принесе нито надежда, нито утешение. В нея се пише за Христос навсякъде. Тя излага славата му като Изкупител и Управител, и описва дълбокото и всеобщо благоговение и славословие, които "Агнето, което биде заклано", приема завинаги пред Божия престол. Или Христос е Бог, или светиите и ангелите, са виновни за идолопоклонство, защото му се покланят.

Да се обясни тази книга съвършено, не е работа на един човек, или на един век; вероятно тя никога няма да се разбере напълно, докато не се изпълни цялата.