Но Писанието дава примери и за друг вид осиновение - за един баща, който има само една дъщеря, и осиновява децата й. Така в 1Летописи 2:21, Махир, внук на Йосиф, и баща на Галаад - Числа 26:29, даде дъщеря си на Есрон, който я взе, когато беше на 60 години. Тя му роди Селув, а Селув роди Яир, който имаше 23 града в земята Галаад - Исус Навиев 13:30; 3Царе 4:13, обаче както той, така също и потомството му, вместо да се считат от домородието на Юда, както биха се считали според бащиния им произход от Есрон, те се считат като синове на Махир, бащата на Галаад. Вижда се от Числа 32:41, че този Яир, който беше действително син на Селув, син на Есрон, син на Юда, е нарочно наречен "Яир, син Манасиев", защото прадядото на майка му беше Махир, синът на Манасия.
По същият начин ние четем, че Мардохей осинови Естир, племенницата си; той я взе за своя дъщеря - Естир 2:7. Така Фараоновата дъщеря осинови Мойсей, и той й стана син - Изход 2:10. Така ние четем в Рут 4:17, че Ноемин имаше един син, като в действителност той беше син на Рут.
Днес, осиновението обикновено става на Изток, пред един общ чиновник по законни обреди.
В Новия Завет, "осиновение" означава онова дело на Божията щедра благодат, чрез което, като се оправдаем чрез вяра, ние биваме приети в Божието семейство, и ставаме наследници на небесното наследие. Вярващите приемат осиновението чрез изкуплението на Христос, с когото те биват съединени чрез вяра - Галатяни 4:4,5. Някои от привилегиите на това положение са: освобождението от робството на греха; особената любов и грижа на небесния ни Отец; съобразност с неговия образ; една синовна довереност в Него; свободен достъп при Него по всяко време; свидетелството на Святия Дух, чрез когото ние викаме: "Авва, Отче"; и небесен дом за вечно наследие - Римляни 8:14-17; Ефесяни 1:4,5.