Едно добре познато животно за домашна употреба; и което често се споменава в Писанието. Благородните в Палестина яздеха осли. Девора, в своята песен, описва благородните на земята, като онези, които "яздят бели осли" - Съдии 5:10. Сравни Съдии 10:4 Съдии 12:14. Източните осли, не приличат на ослите на северните страни; те са по-високи, по-бързи, и по-пъргави. Наистина, те са били в старо време, както и до днес, високо оценявани, и са били още предпочитани за яздене, особено ослиците, поради безопасното им стъпване. Поради това, ние намираме толкова често, да се споменава само за ослици.

Дивият осел, е едно добре познато източно животно, често споменавано в Писанието, и той е много по-хубаво и по-благородно животно, от колкото домашният осел. Тези животни, в старо време се срещаха в Палестина, Сирия, Пустинна Арабия, Месопотамия, Фригия, и в Ликаония; те рядко се срещат днес в тези страни, но изобилват в Тартария, в някои страни на Персия, Индия, и в Африка. Техните навици, приличат много на тези на дивия кон. Те се сбират под предводителството на един водач или стражар, и са много страхливи и бодри. Те обаче се спират посред пътя си, и даже чакат приближаването на човека за една минута, и тогава тичат надалеч с най-голяма скорост. Те са били прочути във всичките времена с бързината си. Техният глас, прилича на гласът на домашния осел, но е по-остър.