Оправдание, е да се счита някой за невинен, и да се отнасят с него като с такъв, или избавление от последствията на виновност пред Божия съд. "Оправдание чрез вяра", ще рече, че едно лице, поради живата и истинската си вяра в Христа, изявена от добрите му дела, ще бъде избавено от осъждане заради греховете си; с други думи, греховете му ще се простят, и с него ще се отнасят като с лице невинно и свято. И така, освен прощението на греховете им и избавлението от надлежните наказания, оправданите ще се наслаждават вечно на Божието благоволение.

Ние получаваме оправдание чрез вяра в Христа, но нито тази наша вяра, нито кое да е друго наше дело, само по себе си, е основата на оправданието ни. Като ни обявява за оправдани, Бог гледа не само на нашите дела, на всичките или на някои от тях, но на изкупителното дело и на заслугите на Христос. С него Бог се отнесе като с грешник, за да можем ние да бъдем приети като праведни. "Сега прочее няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса"; повярваме ли, на минутата оправданието ни е толкова съвършено, колкото безконечното достойнство на Спасителя. И действителността му не се мери с нашето уверение на надеждата, нито зависи от святостта на живота ни. Освещението, или постепенното израстване в святост, започва едновременно с оправданието, и трябва най-накрая да достигне същото съвършенство. Много важно е, обаче, да различаваме освещението от оправданието; първото само, колкото и да израсне, не може да ни отключи вратата на рая.

Истинското оправдание, оправданието чрез Спасителя, дава благодатно, най-силен подтик към свят живот. Последствията му са чиста съвест и плодовете на Духа през този живот; и накрая съвършено освещение, одобрение в съдния ден и Райските врата отворени - Римляни 3:20-31,5гл., 8:1-4, 10:4-10; Галатяни 2:16-21; Ефесяни 2:4-10.