Евреите при смъртта на приятелите и роднините си, правели силни заявления на скръб и печал. Плачели, раздирали дрехите си, биели се по гърдите, хвърляли пръст по главите си - Исус Навиев 7:6, простирали се на земята, ходели боси, скубели си косите и брадите, или ги режели - Ездра 9:3; Исая 15:2; нарязвали се по гърдите или ги дерели с ноктите си - Левит 19:28 Левит 21:5; Еремия 16:6 Еремия 48:37. Времето на оплакване обикновено продължавало седем дена - 1Царе 31:11-13, но го продължавали или скъсявали според обстоятелствата - Захария 12:10. Мойсей и Аарон, били оплаквани по тридесет дена - Числа 20:29; Второзаконие 34:8, а Яков седемдесет дена - Битие 50:3.

През времето докато жалеели, близките роднини на покойния все постели - 2Царе 12:16, или ядели на земята. Яденето им се считало за нечисто, и те сами се считали за нечисти. "Нито ще Му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат жалеещи, От който всички, които го ядат се оскверняват" - Осия 9:4. Лицата им били забулени, и през цялото това време, те не вършели нищо, нито четели законът, нито правели обикновените си молитви. Те не се обличали, не си постилали, не си откривали главите, не се бръснели, не си режели ноктите, не влизали в баня, нито поздравявали някой. Никой не им говорел, ако те не го заговаряли - Йов 2:11-13. Приятелите им обикновено ходели да ги утешават - Йоан 11:19,39, и да им носят храна - 2Царе 3:35; Еремия 16:7. Плачещите понякога излизали на къщния покрив, за да оплакват умрелия: "В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си, всичките заридават, потънали в плач" - Исая 15:3; Еремия 48:38. Жалейното облекло, не е било определено от закона. В Св. Писание четем само, че плачещите раздирали дрехите си, и този обичай още се пази между евреите, но сега те раздират по-малко, колкото за вид - 2Царе 13:19; 2Летописи 34:27; Ездра 9:3; Йов 2:12. В най-старите времена, когато жалеели, скърбящите се обличали във вретища или козиняви наметки - 2Царе 3:31; 3Царе 21:27; Естир 4:1; Псалми 35:13 Псалми 69:11.

Роднините на умрелия, ако е бил богат или отличен, наемали жени оплаквачки или изкусни да свирят при погребението му - Еремия 9:17; Матей 9:23. Всички, които срещали мъртвец, придружавали изпроводящите, плачели с тях, а понякога носели и носилото - Римляни 12:15. Този обичай, да се наемат жени оплаквачки, и днес се пази на някои места.

Някои от Еврейските начини на жалеене, са повсеместни и са сдържан израз на скръб, а други прекалени и смешни. Никой от тези Св. Писание не заповядва; то даже ги обезсърчава - Левит 10:6 Левит 19:27 Левит 21:1-11; Числа 6:7; Второзаконие 14:1. Скръбта намира улекчение в едно отклонение от обикновения живот. Християнската вяра обаче, облекчава нашата скръб - открива ни един Отец, който бди над нас, и се грижи за нас, живеем ли или умрем - 1Коринтяни 15:53-55; 1Солунци 4:14-18; Откровение 7:13-17 Откровение 14:13.