Олтарът, според употребата си в Стария Завет, бе една сграда като трапеза, направена от различни материали, обикновено от камък, но понякога и от мед, и върху която са се принасяли жертви и тамян. Явно е, че жертвоприношенията са се извършвали дълго време преди потопа, но първото споменаване за един олтар в Писанието е, когато Ной излезе от ковчега. Споменава се още за олтари издигнати от Авраам, Исаак, Яков и Мойсей. На последният, бе заповядано да издигне един олтар от земя - Изход 20:24. Ако се употребяваше камък, той трябваше да бъде недялан, и това вероятно бе, за да не би упражнението на ваянието да доведе израилтяните до там, че да престъпят втората заповед. Олтарът не трябваше да има стъпала - Второзаконие 27:2-6.

Олтарите в Еврейската скиния и в Ерусалимският храм, бяха следните: 1) Олтарът на всеизгарянията; 2) Олтарът на каденето; 3) Трапезата на хлябовете на предложението.

1) Олтарът на всеизгарянията, беше един вид четириъгълен ковчег от ситивомо дърво, обкован с мед и имаше 5 лакти ширина, и 3 лакти височина. На четирите му ъгъла имаше четири рога. Той можеше да се носи, и имаше колелца и върлини, с които да го носят - Изход 27 Изход 38гл. Той бе поставен в дворът пред скинията, на изток. Нещата на олтара, всички направени от мед, бяха котли, за да събират пепелта, която падаше през решетката, лопати, тасове, за да съдържат кръвта, с която олтарът се поръсваше, и вилици, с които да се обръщат месните късове върху въглищата. Върху този олтар, се принасяше агнето на всекидневната утринна и вечерна жертва, и другите определени и самоволни кръвни жертви, хлебните приношения и възлиянията. При този олтар, се позволяваше някои бежанци да намират прибежище. Олтарът в Соломоновия храм беше по-голям, понеже той имаше двадесет лакти дължина, двадесет лакти ширина, и десет лакти височина - 2Летописи 4:1. Казва се, че е бил обкован с мед и изпълнен с камъни, с един възход на източната страна. Той често се нарича "медният олтар".

2) Олтарът на каденето, беше една малка трапеза от ситимово дърво, обкован със злато; той имаше един лакът дължина, един лакът ширина, и два лакътя височина - Изход 30гл., 37:25, и пр. На четирите му ъгли имаше четири рога, и около върхът му имаше един малък краищник или венец. На всяка страна имаше две колелца, в които върлините можаха да се пъхнат, за да се носи. Той стоеше в Святото място, не в Светая Светих, но пред Светая Светих, между златният светилник и трапезата на хлябовете на предложението, и свещениците кадяха тамян върху него всяка заран и вечер. Така направи и Захария - Лука 1:9,11.

Олтарът в Атина, надписан "На непознатия Бог" - Деяния 17:23. Известно е, и от Павловото потвърждение и от свидетелството на гръцките писатели, че олтари на един непознат бог или богове са съществували в Атина, но не може да се определи, точно на кое божество атиняните са се кланяли, при тези олтари под това название. Този надпис, даде на Павел един добър случай, да им проповядва евангелието; и онези които го приеха намериха наистина, че Съществото, на което те така по незнание са се кланяли, бе живият и истинен Бог.