Има два вида Сирийски овци: едните се наричат Бедуински овци, които не се различават от нашите по-големи овци, само, че опашките им са малко по-дълги и по-дебели; другият вид овци имат извънредно големи опашки, и преизобилват. Опашките на тези животни, са много широки и големи, с върховете подгънати нагоре; те се състоят от тлъстина, която се яде размесена с мършаво месо, но често тя се употребява вместо масло. Една обикновена овца от този вид, без главата, краката, кожата, и утробата, тежи от двадесет до тридесет оки, от които само опашката тежи от четири до шест оки, а когато е угоена тежи три пъти повече.

По Мойсеевия закон овца или агне, обикновено са се принасяли в жертва, и трябва да се отбележи, че когато божествения законодател говори за тази жертва, той казва, че и задницата или опашката на животното трябва да се изгори - Изход 29:22; Левит 3:9. Причината за това, става видна от това, което казахме по-горе; опашката е най-нежната част на овцата, и затова най-прилична да се принесе в жертва на Бога.

Овцата или агнето, поради невинността, покорността, кротостта, и търпението си, най-прилича за жертвоприношение, и е отпечатък на Агнеца Божий - Йоан 1:29; Исая 53:7; Деяния 8:32-35.

Св. Писание, споменава често тези отличителни черти на овцата, и склонността й да се заблуждава - Псалми 119:176; Исая 53:6. Тя още е дружелюбно животно; и като обича да живее в стада, и да бъде под закрилата и ръководството на господаря си, името й често се дава на Божиите люде - 4Царе 22:17; Псалми 79:13 Псалми 80:1; Матей 25:32. Днес все още в Сирия се отглеждат овци и кози, които както в старо време, пасат задружно - Битие 30:35; Матей 25:32,33. Когато са наставали дните за стрижене на овците, са наставали голяма радост и всеобщо веселие.

Вижда се, че между израилтяните, овчите кошари са били въобще един вид огради, които са се правели пред скалисти пещери, за да могат да пазят добитъкът от грабливи животни и от парливата жега - Числа 32:16; 2Царе 7:8; Еремия 23:3,6; Йоан 10:1-5. Виж Овчар.