Бог заповядал на Авраам, да обреже краекожието на плътта си, и да постанови този обред в потомството си, като знак на завета си с Него. Съобразно с това повеление, Авраам, на деветдесет и девет годишна възраст, претърпя обрязването, после обряза и сина си Исмаил, и всичките мъжки в дома си - Битие 17:10-12. Бог повторил това повеление и на Мойсей, и му заръчал да се обрежат всички, които искат да ядат от Пасхалната жертва, а младенците да се обрязват в осмият ден след раждането си - Изход 12:44; Левит 12:3; Йоан 7:22. Евреите винаги пазели този обред, и виждаме, че те не са го изоставили дори в Египет - Исус Навиев 5:1-9.

И всичките други народи от коляното на Авраам, като исмаиляните, аравяните и др., запазили обрязването. Днес този обред, е един от съществените обреди в Мухамеданското вероизповедание, и макар да не е заръчано в Корана да се обрязват, той се изпълнява навсякъде, където Мухамеданството се изповяда. Както старовременните египтяни, така и абисинците и различни юго-африкански племена се обрязват. Няма обаче нищо, което да свидетелствува дали египтяните са обрязвали младенците си, и дали обрязването е било народен и вероизповеден обичай при тях, преди Господ да го препоръча на Авраам.

Евреите имаха необрязването за най-голяма нечистота, и нямаше нещо по-обидно за евреина от това да го нарекат "необрязан". Ап. Павел често нарича езичниците необрязани, за разлика от евреите - Римляни 2:26.

Много препирни и разисквания станали в първите времена на християнството върху въпроса, дали покръстените езичници трябваше да приемат и обрязването - Деяния 15гл., и много време изминало преди да се разбере, че "нито обрязването има някоя сила, нито необрязването, но новото създание" - Галатяни 6:15.

Истинското обрязване е вътрешно, духовно, а с "необрязани сърца и уши", са онези, които не изпълняват Божия закон, и не ходят по пътя на Христовата светлина.