Обещание дадено на Бога, за извършването на някое добро дело, или за въздържането от някое непротивозаконно наслаждение, от признателност за някоя Божия благост, от належаща опасност, от страх за бъдещи злини или от желание за бъдеще щастие. Когато някой се обречеше да стори грях, с изпълнението на това обричане, той прибавяше грях при грях, но никакво неудобство или загуба не извиняваше онзи, който не изпълнеше обещанието си за нещо непротивозаконно - Псалми 15:4; Малахия 1:14. Когато Яков отиваше за Месопотамия, той се обрече, да принесе на Бога във Ветил, една десета част от имането си - Битие 28:20-22. Мойсей постанови закони, по които да се управляват и изпълняват обричанията. "Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши" - Второзаконие 23:21,23; Еклесиаст 5:4,5. Обричанията на малолетните и др. п., не бяха задължителни без съгласието на главата на семейството - Числа 30гл. Човек можеше да посвети себе си или чадото си на Господа - Числа 6:2. Ефтай посвети единствената си дъщеря - Съдии 11:30-40, а Самуил беше обречен и посветен в служба на Господа - 1Царе 1:11,27,28. Онези мъже или жени, които се обричаха на Господа, се обвързваха да му служат, според условията на обричането; обаче, в някои случаи, те се изкупваха - Левит 27гл. Виж Курбан и Назирей.