Последният от малките пророци, и от всичките Старо-Заветни писатели. Толкова малко се знае за него, че някои са се съмнявали, дори и без достатъчна причина, дали името му е собствено име, или само общо, и значи ангел Господен, т.е. посланик, пророк Господен - Аг. 1:13; Малахия 3:1. Малахия, твърде вероятно пророкува около 416г. до 400 преди Р.Х., в по-късното управление на Неемия, и след Агей и Захария, по времето на едно голямо безредие между свещениците и народа, които той изобличава. Малахия строго осъжда свещениците, и изобличава людете, за това, че се женели за чужденки, че напускали жените си, че не донасяли десетъците си в храма, и за нечовешкото отношение към братята си. Той загатва за завета, който Неемия бе подновил с Господа, заедно със свещениците и с народните първенците. В последната част, предсказва идването на Йоан Кръстител, в духът и силата на Илия - Малахия 3:1 Малахия 4:5,6; Матей 11:10,14 Матей 17:10-13; Лука 1:17. Той още предсказва двойното пришествие на Христа, и блаженството на онези, които му се боят и му служат. Така Старият Завет завършва с пророчества за Месия, а Новият започва с историята на изпълнението им.