Юдеите можеха да искат лихва от чужденци - Второзаконие 23:19,20, но не и от сънародниците си - Изход 22:25; Псалми 15:5; на тях е заповядано да заемат пари и др. т., с дух на братска благосклонност "без да се надяват на нещо" - Второзаконие 15:7-11; Лука 6:33-35. Взимането на лихва, се изобличава на много места - Неемия 5:7,10; Притчи 28:8; Езекил 22:12-14. Мойсеевите закони, бяха приспособими само към един нетърговски народ. Не беше нужно и желателно израилтяните да търгуват много, защото търговията щеше да ги постави във връзки с идолопоклонници. Бог им даде в наследие Ханаанската земя, за да се прехранват със земеделие и скотовъдство. Ето защо земята трябваше да остане на същото семейство, и да не бъде отчуждена завинаги, но само до годината на юбилея. Виж Юбилей. Всичките хора, трябваше да се считат като членове на същото семейство, и взаимоотношенията им да се ръководят по това начало. Затова, те заемаха не за да търгуват, но за да помогнат на един беден брат.