Така се наричат две исторически книги в Стария Завет, на които авторът е неизвестен, въпреки че общото мнение ги приписва на Ездра, който е живял около 457г. преди Р.Х. При съчинението на тези книги боговдъхновения писател, се е ползувал не само от по-старите книги на Стария Завет, но и от много други тогавашни правителствени летописи, които днес на съществуват - 2Летописи 9:29 2Летописи 16:11 2Летописи 20:34. Първата книга, съдържа едно родословно съкращение на свещената история, като започва от сътворението на света, и завършва със смъртта на Давид. Втората книга, съдържа историята само на Юдовите царе, от началото на Соломоновото царуване до връщането от Вавилонския плен. В това отношение, тя се различава от книгите на Царете, които съдържат и историята на Юдовите царе, и историята на Израилевите царе. На много места, където се разказва историята на едни и същи царе, повествуванието в Летописите, е почти препис на онова в Царете; на други места, Летописите служат като допълнение на Царете. В превода на Седемдесетте преводачи, тези книги се наричат Паралипомена, т. е. изоставени работи. Двете книги на Летописите, се занимават с черковни работи, повече отколкото книгите на Царете; те излагат узаконенията за общонародното богослужение; Давидовите приготовления за построяването на храма, съграждането му и посвещаването му от Соломон; историите на другите царе, разказват за събития отнасящи се до религиозния характер - 1Летописи 13:8-11; 2Летописи 11:13 2Летописи 19:8-11 2Летописи 26:16-19, и др. Книгите на Летописите, трябва да се четат заедно с книгите на Царете, защото като включват същите периоди, те се изясняват една друга, и са поучителни в това, че посочват вярата, като главен източник на народното благоденствие, както нечестието на народните нещастия. Подробностите в тези книги, могат да се четат с удоволствие, понеже те се отнасят до идването на царството на нашия Господ Исус Христос. Летописите повествуват събития, в период от около 3,500 години.