Всичките Левиеви потомци, се наричат Левити - Изход 6:16,25; Исус Навиев 3:3, виж Левий I, но по-специално извършващите по-долни служби в храма, които по това се различаваха от свещениците, които бяха от Левиевото племе по линия на Аарон, и заемаха по-високите служби - Числа 3:6-10 Числа 18:2-7. Бог избра Левитите за служението в скинията и храма, вместо първородните Израилеви, на които бяха предоставени тези длъжности, и които бяха вече осветени за тази цел, в памет на великото освобождение от Египет - Изход 13гл.; Числа 3:12,13,39-51. В пустинята, Левитите пазеха скинията и свещените съдове, (от които всяко от трите семейства имаше своя служба), и ги пренасяха от едно място на друго - Числа 1:51,4гл.; 1Летописи 15:2,27. След построяването на храма, те имаха настоятелството на вратата, на свещените съдове, на хлябовете на предложението, които сами приготвяха, и на други приноси, и от тях бяха определени певците и свирачите - 1Летописи 9:23; 2Летописи 29гл. Те носеха дърва, вода и др.т. за свещениците; помагаха им в жертвоприношенията, събираха и заколваха приношенията на народа - 2Летописи 30:16,17 2Летописи 35:1. От тях бяха определени още и пазачи на храма - Неемия 13:13,22, и Псалми 134. Но освен тези им служби в храма, те вършеха и друга важна служба, учеха народа, между когото бяха разпръснати на добродетел и благочестие - 2Летописи 30:22; Неемия 8:7, и свързваха племената помежду им. Те изучаваха закона и бяха съдници, но под свещениците - 2Летописи 17:9 2Летописи 19:8-11. Господ бе определил за прехраната им, да им се дава десетъкът на житата, овощията и добитъкът, но те отделяха и даваха на свещениците десетата част на този десетък; и понеже Левитите не притежаваха земя, то това им даване се приемаше от свещениците вместо начатките, които те бяха длъжни да принасят на Господа - Числа 18: Числа 21:31. Плащането на този данък на Левитите, зависеше от добрата воля на народа, и ето защо на евреите бе заповядано да внимават, да не би да забравят братята си Левитите - Второзаконие 12:12,18,19.

Господ определи за Левитите, четиридесет и осем града, с ниви, ливади и градини - Числа 35гл. От тях тринадесет бяха дадени на свещениците, всичките в племената близо до Ерусалим. Шест от Левитските градове, бяха определени за градове на прибежище - Исус Навиев 20:21. Докато бяха на служба в храма, Левитите се поддържаха от запасите, и дневните приношения на храма. С това предимство се ползуваха и пришелците в Ерусалим, които своеволно ходеха там от ревност към Божията служба - Второзаконие 12:18,19 Второзаконие 18:6-8. Посвещението на Левитите не ставаше обредно. Виж Числа 8:5-22; 2Летописи 29:34.

Левитите не носеха особено облекло, за да се отличават от другите израилтяни, до времето на Агрипа. За това нововъведение се споменава от Йосиф, който още отбелязва, че старите обичаи на страната не може да се занемарят ненаказано.

Левитите бяха разделени на три отреди: Гирсоновци, Каатовци, и Мерариевци - Числа 3:17-20. Те още се разделяха и на отделения, както свещениците - 1Летописи 23 1Летописи 26гл. Отначало, те постъпваха в общонародните си длъжности на тридесетгодишна възраст - Числа 4:3 Числа 8:25, но Давид определи да постъпват на двадесет години; и на петдесет да се уволняват от службата - 1Летописи 23:24-27. Служителите на различните отделения, вратарите, певците, пазачите, и пр., вършеха задълженията си по ред, за по една седмица - 1Летописи 23 1Летописи 26гл.; 2Летописи 23:4,8 2Летописи 31:17; Ездра 3:8-12. След разцеплението на десетте племена, голяма част Левити напуснаха градовете си в Израил, и се населиха между Юдовото племе - 2Летописи 11:12-14 2Летописи 13:9-11. След плена, множества от тях се върнаха в Юдея - Неемия 10:15-19 Неемия 12:24-31. В Новия Завет те се споменават рядко - Лука 10:32; Йоан 1:19; Деяния 4:36. Смята се, обаче, че повечето "книжници" и "законоучители", са били от това племе.