Третата от петте Мойсееви книги, наречена Левит, защото съдържа закони и постановления за левитите, свещениците и жертвоприношенията. Евреите я наричат "законът за свещениците". В първата част, се описват подробно всички кръвни и безкръвни жертви: всеизгарянията, хлебните приноси, приношенията за грях, примирителните жертви, приношенията за грях от незнание, и за престъпление; греховете, за които да се принасят. Изчерпателността на тези подробности, не само показваше важността на истинското богослужение, но забраняваше и всякакви човешки притурки или промени, които можеха да заведат в идолопоклонство. Цялото това разпореждане имаше "сянка на бъдещите добрини", и изобразяваше непорочния Агнец, който щеше да стане жертва за целия свят. Най-доброто тълкувание на Левит е посланието до Евреите.

Пълното описание на освещението, на Аарон и синовете му за свещеници, е последвано от поучителната повест за Надав и Авиуд. После следват законите за лично и обредно очистване, вечен паметник на греховните осквернения и на Божията святост. След това, едно описание на великия ден на Умилостивението; някои поучения за евреите, против суеверията и нечистотиите на идолопоклонниците ханаанци; и още някои закони, нравствени, здравословни и граждански. По-нататък, на евреите е заръчано изрично да пазят празниците си, поради което са постановени закони относно съботата, юбилея, оброците и десетъците. Поученията и обещанията в последната част на книгата насочват вниманието им към бъдещето, и имат за цел да обединят целия народ в служението на истинния Бог. Тази книга съдържа историята на първия месец, на втората им година, след като излязоха от Египет.