Виновниците били разпъвани като ги приковавали на дървени кръстове. Забивали гвоздеи в ръцете и краката им. Понякога ги привързвали с връзки. Това наказание не е било по-малко мъчително, защото въпреки че е причинявало по-малко болка, е правило страдалецът да се мъчи много повече време. Понякога в разпятието употребявали и гвоздеи и връзки. На средата на кръста имало обичай да забиват едно дръвце, за да подпира страдалеца. Преди да приковат мъченика на кръста, го биели с бичове или с ремъци, а това е било по-ужасно и по-безчестно от всяко друго биене. Робите, които са били виновни за някои големи престъпления, принуждавали да носят кръста за разпятието си из града и ги биели. И Спасителя е бил натоварен да носи кръста си, но той не можал да го носи; тогава накарали Симон Киринееца да го носи след него - Марк 15:21.
В онова време е имало обичай, след като разпнат някого, да му дадат да пие нещо, което да го лиши от чувствата му, така че да не усеща мъчението. На Исуса Христа така също поднесли оцет размесен със жлъчка, но той не приел - Матей 27:34; Марк 15:23. По-късно обаче пийнал малко от общото питие на войниците. Изпратен от Отец да понесе тежкото бреме на човешките грехове, Спасителя е мислил, че нему не подобава да облекчава страданията си. "Чашата която ми даде Отец, да я не пия ли?" - Йоан 18:11. Той я е изпил, изпил я е до капка. Кръстът на Спасителя изправили под горещото слънце, и раните му от бичовете и от гвоздеите му докарали нетърпима жажда. Разпънатите оставали живи понякога по три-четири дена, а понякога по цяла седмица. Ето защо Пилат се е почудил, че Христос умрял за кратко време - Марк 15:44. Стражарите пребили пищялите на двамата разбойници, за да направят разпънатите да умрат по-скоро, да не би да останат на кръста в събота - Второзаконие 21:23; Исус Навиев 8:29.