Животът на всичките животни понеже е в кръвта, тя беше една свещена и съществена част на жертвите принесени на Бога - Евреи 9:22. С нея тържествено поръсваха олтара и очистилището: "защото кръвта е която прави умилостивението за душата" - Левит 17гл. Животът на жертвата се даваше за живота на грешника. Кръвта на жертвите е била прочее най-тясно свързана с кръвта на Агнеца Божий, "която ни очистя от всеки грях" - Ефесяни 1:7; 1Йн. 1:7. От това идва и строгата забрана на израилтяните да ядат кръв, или каквото и да е месо, в което е останало кръв; една забрана подновена в Деяния 15:29. В противоположност на това са езическите обичаи да пият кръвта на животни и даже на хора - да ядат сурова плът с кръвта, и даже пресен къс от живо животно - 1Царе 14:32; Псалми 16:4; Езекил 33:25.

Освен обикновеното значение на думата кръв, тя често означава вината на убийство - 2Царе 3:28; Матей 27:25; още и родство или еднокръвие. "Плът и кръв" се използва като противоположно на духовното естество - Матей 16:17, с прославеното тяло - 1Коринтяни 15:50, и с лукавите духове - Ефесяни 6:12. Съдбата "между кръв и кръв" - Второзаконие 17:8, бе една дето живота е зависел от направената присъда, т. е. дали човеко-убийството е било волно или случайно и без омраза.