за Христос

1Царе 1   

1 Елкана и Анна - родителите на Самуил
Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове и на дъщерите й;
5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата й.
6 А съперницата й я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата й.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 Но мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
9 Обещанието на Анна и раждането на Самуил
А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата й.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий й каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 Тогава Илий й отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето й не беше вече печално.
19 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих.
21 Самуил - посветен на Господа
След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.
22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 Мъжът й Елкана й каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.
24 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.
26 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.
27 За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.
28 Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.
1Царе: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31