Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:

Римляни 4:9; Второзаконие 33:29; Псалми 1:1-3; Псалми 112:1; Псалми 146:5,6; Матей 5:3-12; Галатяни 3:8,9,14; Галатяни 4:15; Ефесяни 1:3;
Римляни 4:11,24; Римляни 1:17; Римляни 3:22; Римляни 5:18,19; Исая 45:24,25; Исая 54:17; Еремия 22:6; Еремия 33:16; Даниил 9:24; 1Коринтяни 1:30; 2Коринтяни 5:21; Филипяни 3:9; 2Петрово 1:1;
Римляни 3:20,21,27; Ефесяни 2:8-10; 2Тимотей 1:9;