за Христос

Римляни 11:1,2-12   

1 Остатъкът от богоизбрания до Христа народ
И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израел:
3 Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.
4 Но какво му казва божественият отговор? - Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.
5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело.
7 Тогава какво? Онова, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
8 както е писано: Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат, и уши - да не чуват.
9 И Давид казва:
Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,
съблазън и отплата;
10 да се помрачат очите им, за да не виждат,
и да се сгърби гърбът им завинаги.
11 Спасението на езичниците
Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност.
12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба - богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!
Римляни: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16