за Христос

Плач Еремиев 4   

1 Причини за наказанието на Йерусалим
Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.
2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато,
как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си,
а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;
4 защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда;
децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците;
възпитаните в мораво прегръщат бунището.
6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом,
който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.
7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците!
Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад;
защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.
10 Ръцете на милозливите жени свариха децата им;
те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.
11 Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв.
Запали огън в Сион, който изгори основите му.
12 Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят,
че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.
13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му,
които проливаха кръвта на праведните сред него.
14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв,
така че хората не можеха да се допират до дрехите им.
15 Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас;
а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше:
Няма вече да бъдат пришълци с нас.
16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях;
свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.
17 И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ;
надявахме се на народ, който не можеше да спасява.
18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си;
приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.
19 Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли;
гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни,
този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
21 Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз.
Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!
22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен;
а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.
Плач Еремиев: 1 2 3 4 5