за Христос

Плач Еремиев 3   

1 Ридание на пророка за Сион - надежда въпреки бедствията
Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.
3 Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.
6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.
14 Станах за присмех на целия си народ
и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 че по милост Господня ние не бяхме довършени,
понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е мой дял, казва душата ми;
затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие;
нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля довека.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.
34 Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,
35 да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?
38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.
52 Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.
54 Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.
58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.
63 Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Плач Еремиев: 1 2 3 4 5