за Христос

Плач Еремиев 2   

1 Разрушаването на Йерусалим
Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си,
хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израел.
И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!
2 Господ изтреби всички Яковови жилища и не пожали;
събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря;
събори ги до земята;
оскверни царството и първенците му.
3 В разпаления Си гняв строши всеки Израелев рог;
оттегли десницата Си да е срещу неприятеля;
и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков.
4 Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник;
и изби всичко, приятно на окото;
върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.
5 Господ се превърна в неприятел; изтреби Израел,
изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му;
и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря.
6 Той усилено събори шатъра му като колиба в градина;
съсипа мястото на събранието му;
Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота
и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си;
предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите,
които вдигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря;
опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби;
и направи да жалее предстението и стената;
те изнемогнаха заедно.
9 Портите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й;
царят и първенците й са между езичниците, където закона го няма;
и пророците й не получават видение от Господа.
10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат;
хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища;
Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.
11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават;
дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми,
понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.
12 Казват на майките си: Къде има жито и вино?,
когато примират като смъртно ранени по градските улици,
когато предават дух в скута на майките си.
13 Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще?
На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще?
Защото разорението ти е голямо като морето;
кой може да те изцели?
14 Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения
и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен,
а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.
15 Всички, които заминават по пътя,
изпляскват с ръце против тебе,
подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват:
Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
и градът, за който цял свят се радва?
16 Всичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе;
подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я!
Наистина това е денят, който очаквахме;
намерихме го, видяхме го.
17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни;
разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля,
възвиси рога на противниците ти.
18 Сърцето им извика към Господа:
Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем;
не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.
19 Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите;
излей сърцето си като вода пред лицето на Господа;
издигни към Него ръцете си за живота на младенците си,
които примират от глад край всички улици.
20 Виж, Господи, гледай на кого си направил това!
Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си?
Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат на земята по пътищата;
девиците и младежите ми паднаха от меч;
избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.
22 Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник;
и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева Господен;
онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.
Плач Еремиев: 1 2 3 4 5