за Христос

Плач Еремиев 1   

1 Скръб за разорения Йерусалим
Как седи усамотен градът, който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!
2 Непрестанно плаче нощем и сълзите й са по бузите й;
между всичките й любовници няма кой да я утешава;
всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.
3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
живее между езичниците, не намира покой;
всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.
4 Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници;
всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат;
девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.
5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват;
защото Господ го наскърби поради многото му беззакония;
младенците му отидоха в плен пред противника.
6 И от сионовата дъщеря се изгуби цялото й великолепие;
първенците й станаха като елени, които не намират пасбище
и стават безсилни пред гонещия ги.
7 В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни
всичките желани неща, които имаше от древни времена.
Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага,
противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.
8 Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто;
всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата й;
а тя въздиша и обръща гърба си.
9 Нечистотата й беше в полите й; не беше помислила за сетнината си!
Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава;
виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.
10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й желани неща;
защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците,
за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Целият й народ въздиша и иска хляб;
дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им;
виж, Господи, и погледни; защото се унижих.
12 Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя?
Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието,
което се стовари върху мене,
която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.
13 Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада;
простря примка за краката ми; върна ме назад;
направи ме пуста и слаба цял ден.
14 Нечестията ми бяха стегнати върху мене
като хомот от ръката Му;
те се сплетоха, стигнаха до врата ми;
Той направи да намалее силата ми;
Господ ме предаде в ръцете на онези,
срещу които не мога да стоя.
15 Господ презря всички силни мъже сред мене;
свика против мене събор, за да смаже младежите ми;
Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.
16 Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи,
защото се отдалечи от мен Утешителят,
Който би възобновил живота ми;
синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници;
Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.
18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му;
слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми;
девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
свещениците и старейшините ми издъхнаха в града,
когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават;
сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе;
навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.
21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши;
всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това;
обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.
22 Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие
и постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления;
защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.
Плач Еремиев: 1 2 3 4 5