Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.

Напрежението, което се трупа около Спасителя, временно отслабва в простия и скромен тон, с който Матей разказва как Исус го е призовал. Като бирник и митничар той и неговите колеги митничари са особено мразени от юдеите заради тяхното нечестие и угнетителните данъци, които налагат върху народа, и най-вече заради това, че обслужват интересите на римската империя. Когато Исус минава покрай бирника Матей, Той му казва: „Върви след Мене.“ Реакцията на Матей е незабавна - той става и тръгва след Него, като напуска едно по принцип нечестно занимание, за да стане ученик на Исус. Както някой беше казал: „Той загуби една удобна работа, но намери съдбата. Загуби един лесен доход, но намери почести. Изгуби уютната сигурност, но намери едно приключение, за което никога не беше мечтал.“ Неговото решение получава достойно възнаграждение: Матей става един от дванадесетте апостоли и получава честа да напише това Евангелие, което носи неговото име.