Така също никой не налива ново вино в стари мехове, защото ще се спукат, виното ще изтече, а меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове. Така и виното, и меховете се запазват.

До същото нещо води и опитът да налееш ново вино в стари мехове. Налягането, което ще се получи от ферментацията на новото вино, ще спука старите мехове, тъй като те вече са загубили еластичността си. Жизнеността и свободата на евангелието разрушават старите мехове на ритуализма.

Навлизането на християнската епоха несъмнено ще доведе до напрежение. Радостта, която носи Христос, не може да се задържи в границите и ритуалите на Стария Завет. Трябва да има съвсем нов ред на нещата. Петингил обяснява това така:

„С тези думи Царят предупреждава Своите ученици да не смесват старото... и новото... И въпреки това по целия християнски свят се прави точно това. Навсякъде по църквите Ьдейст-вото се закърпва и приспособява така, че старата дреха да получи нов етикет: „християнство резултат на това се получава една объркана смес, която не е нито Ьдейство, нито християнство и в която упованието на живия Бог се замества от ритуалното извършване на мъртви дела. Новото вино на спасението по благодат се налива в старите мехове на спазването на закона, в резултат на което какво се получава? Меховете се пукат и развалят; виното изтича и по-голямата част от животворната течност е изгубена. Законът изгубва своята строгост, защото се смесва с милостта, а лшлостта загубва своята красота и истинския си характер, тъй като се смесва с дела по закона.“