И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо.

Въпросът, който повдигат учениците на Йоан, дава повод за Исус да им обясни, че Йоан е дошъл, за да оповести края на една отминала диспенсация и да провъзгласи началото на Епохата на благодатта, като показва, че всяка епоха си има съответните принципи, които не могат да се смесват. Опитът да се смеси законът с благодатта прилича на опита да се закърпи „вехта дреха“ с нов „невалян плат“. Когато дрехата се изпере, новото парче ще се свие и ще се отшие от старата дреха. Съдраното ще бъде по-лошо от предишното състояние (на дрехата).

Гейбелин изразява това така:

„Юдейското християнство, което заедно с благодатта и евангелието се опитва да спазва и закона, и насърчава оправданието по закон, е по-противно на Бог, отколкото признаването на миналото състояние на Израел, когато се е покланял на идоли.“