Но идете и се научете какво значи това: "Милост искам, а не жертва", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).

Проблемът с фарисеите е в това, че те много точно спазват юдейските ритуали, но въпреки това сърцата им са закоравели, студени и безмилостни. Затова Исус ги отпраща, като ги предизвиква да научат какво иска да каже Йехова с думите: „Милост искам, а не жертви“ (цитат от Осия 6:6). Въпреки че системата на жертвоприношенията е установена от Бог, Бог не иска церемониалната страна да замести вътрешната праведност. Бог не е любител на ритуали и не се радва на ритуали, изпразнени от вътрешна святост - точно това, което правят фарисеите. Те спазват буквата на закона, но не изпитват никакво състрадание към онези, които се нуждаят от духовна помощ. Тяхната компания може да се състои само от самодоволни хора като самите тях.

За разлика от тях Господ Исус ясно посочва: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].“ Той изпълнява по съвършен начин Божието желание за милост и пожертвувателност. От една страна, на света няма праведни хора и затова Господ Исус идва, за да призове всички хора на покаяние. Но от друга страна, Неговият призив се отнася само за хората, които признават себе си за грешни. Той няма да даде изцерение на онези хора, които като фарисеите са горди, самоуверени и не искат да се разкаят.