Освен това Той изцелява всички болни, което е изпълнение на пророчеството на Исая в 53:4: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ Много често 17 ст. се използва от поддръжниците на физическото изцеление, за да покажат; че изцелението е в изкуплението и че физическото оздравяване е нещо, което вярващите могат да изискват с вяра. Но тук Божият Дух свързва това пророчество с изцеленията на нашия Спасител по време на земното Му служеше, а не с Неговото дело на кръста.
До този момент ние видяхме четири чудеса в тази глава в следния ред:
1. Изцеление на евреина, болен от проказа, в присъствието на Христос.
2. Изцеление на слугата на стотника, когато Христос се намира на известно разстояние от него.
3. Изцеление на тъщата на Петър, докато Исус е вътре в къщата.
4. Изцеление на всички хора, обладани от бесове, в присъствието на Исус.
Гейбелин предполага, че тези случаи характеризират четири етапа в служението на нашия Господ:
1. Първото идване на Христос и служението Му на Неговия народ, Израел.
2. Освобождението на езичниците в отсъствието на Христос.
3. Неговото Второ идване, когато Той ще влезе в „израилевия дом“, като възстанови отношенията си с Израел и изцели болната Си сионска дъщеря.
4. Хилядолетието, когато всички обсебени от дявола и всички болни ще бъдат изцелени.
Това е един доста интересен анализ на развитието на Христовото служеше чрез чудеса, който може да изостри вниманието ни към скритите и по-дълбоки значения на Свещените Писания. Трябва да внимаваме обаче да не прекаляваме в това отношение, търсейки значение в степен, която води до нелепости.