Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде.

Исус знае, че за Неговите последователи ще бъде трудно да разберат как могат да приложат на практика това необикновено учение за сигурността в бъдещето, и затова решава да използва едно сравнение с човешкото око, което да ни помогне да разберем какво означава духовното зрение. Той казва, че „окото е светило за тялото“. Окото е този орган, който осветлява тялото и чрез който тялото може да вижда. Ако окото е „здраво“, цялото тяло е залято от светлина. Но ако окото е „болнаво“, тази зрителна способност е увредена. Вместо светлина там има тъмнина.

Смисълът на това е следният: „здраво“ е окото на човека, чиито подбуди са чисти, чието единствено желание са Божиите интереси и който се стреми да възприема наставленията на Христос буквално. Целият живот на този човек е залят от светлина. Той вярва на думите на Христос, захвърля земните богатства, събира съкровища на небето и знае, че това е единствената сигурност. Болнавото око принадлежи на онзи, който се опитва да живее за двата свята. Той не иска да изостави напълно земните си богатства, но не иска да се откаже и от небесните богатства. Поученията на Христос му се струват непрактични и невъзможни. Той не може да вижда ясно, защото е пълен с тъмнина.

Най-накрая Исус добавя и заключението: „Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ С други думи, ако ти знаеш, че Христос ти забранява да се подсигуряваш със земни богатства, за да се чувстваш сигурен, но ти въпреки това разчиташ на тях, тогава учението, на което не си се подчинил, става тъмнина - една много тежка форма на духовна слепота. Ти не можеш да виждаш истинската стойност на богатствата.