Постът
Да постиш, означава да се въздържаш от задоволяване на каквото и да е телесно желание. Той може да бъде доброволен (какъвто е в този пасаж) или принудителен (какъвто е в Деяния 27:33 или 2Коринтяни 11:27). В Новия Завет той се свързва със скръбта ( Матей 9:14,15) и с молитвата ( Лука 2:37, Деяния 14:23). В тези текстове постът придружава молитвата като белег на искреността при разпознаването на Божията воля.
Постът няма никакво значение за спасяването; нито пък води до някакви специални заслуги пред Бог. Един фарисей се похвалил, че постел два пъти в седмицата, но това не му донесло опрощението, което той търсел ( Лука 18:12,14). Но когато християнинът пости, извършвайки едно духовно упражнение, Бог вижда и награждава. Въпреки че в Новия Завет няма изрична заповед за поста, той се насърчава чрез обещание за награда. Той може да помогне на вярващия в молитвения му живот, като премахне чувството на притъпеност и сънливост. Той е особено ценен в моменти на криза, когато човек желае да разпознае Божията воля, и е особено полезен за насърчаване на самодисциплината. Постът е въпрос, който засяга само отношенията между отделния човек и Бог, и трябва да се прави с единственото желание да се хареса на Него. Той загубва своята стойност, когато е наложен отвън или се прави с показност, породена от лоши подбуди.