„Но избави ни от лукавия.“ Това е молбата на всички, които отчаяно искат да бъдат пазени от злото чрез Божията сила. Това е зовът на сърцето за ежедневна защита от властта на злото и Сатана в нашия живот.
„Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.“ Тъй като това последно изречение на молитвата липсва в много древни ръкописи, то е изпуснато в римокатолическите и повечето съвременни протестантски Библии. Но ние смятаме, че едно такова славословие е идеален завършек за една молитва, и освен това присъства в повечето ръкописи. Както казва Джон Калвин, то трябва „не само да сгрее сърцата ни, за да се облегнем върху силата на Господа,... но и да ни каже също, че всички наши молитви... нямат друго основание освен в Бог.“