Прости греховете ни
така, както и ние сме простили на онези,
които са ни сторили зло.

„И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“ Това не се отнася до юридическото оправдаване на нашата виновност поради греховете ни (това опрощение ние получаваме чрез вяра в Божия Син). По-скоро тук се говори за родителската прошка, която е необходима, ако искаме да поддържаме връзката си с нашия Отец. Ако вярващите не желаят да простят на онези, които се отнасят към тях зле, как могат да очакват, че ще имат добри отношения със своя Отец, който по Своя воля им е простил всички техни прегрешения?