Блажени нажалените, защото те ще се утешат.

Блажени са скърбящите, защото ги чака ден на утешение. Това, не се отнася до скръбта, която пораждат превратностите на живота, а до страданията, които човек изтърпява заради връзката си с Господ Исус. Това значи активно да споделяш болката от ударите и греховете на света заедно с Исус, да се измъчваш не само заради собствения си грях, а и заради ужасяващото състояние на света, който е отхвърлил своя Спасител, да страдаш заради съдбата на онези, които отказват Неговата милост. Тези скърбящи ще бъдат утешени в идещия ден, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите им“ ( Откровение 21:4). Вярващите изживяват цялата своя скръб в този живот; невярващите само предвкусват вечната скръб в днешната си печал.