Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Исус сравнява Своите ученици със солта. За света те са толкова важни, колкото е важна солта за всекидневния ни живот: солта подправя храната, тя пречи на разпространението на разлагането, поражда жажда, подчертава вкуса. По същия начин Неговите последователи дават вкус на човешкото общество, служат като консервант и карат другите да копнеят за правдата, описана в предишните стихове.

Ако солта загуби солеността си,

може ли след това да я възстанови? Това не може да стане по никакъв начин. След като веднъж е загубила своя вкус, „тя вече за нищо не струва, ос-

Вен да да се изхвърли вън и да се тъпче от хората“. Коментарът на Алберт Барне хвърля допълнителна светлина върху този пасаж: „Солта, която се използва в наше време, се получава по химичен път, така че, когато солеността ѝ изчезне и тя загуби своя характерен вкус, от нея не остава нищо. В библейските времена в източните страни хората са употребявали сол, която не е била пречистена. Освен сол в нея е имало треви и други примеси, така че тя е можела да загуби цялата си соленост и въпреки това да остане едно значително количество (от сол без солен вкус). Тя не е била годна да се употребява за нищо друго, освен за настилка на пътищата или пътеките вместо чакъл, както е казано и в Библията.“

Ученикът на Христос има едно важно задължение - да бъде солта на земята, като живее според разпоредбите на своя Учител, изброени в благословенията и останалата част от проповедта. Ако той не успее да изяви тези духовни знания, хората ще тъпчат неговото свидетелство с краката си. Хората изпитват само презрение към малодушните християни.