Гръцката дума, която тук се превежда като „изкушавам“ или „изпитвам“, има две значения: (1) изпитвам или доказвам ( Йоан 6:6, 2Коринтяни 13:5, Евреи 11:17); и (2) привличам за злото. Следователно можем да кажем, че Светият Дух изпита или доказа Христос, докато дяволът се стремеше да Го съблазни да върши зло.
Моментът с изкушението на нашия Господ е свързан с някаква дълбока тайна. В тази връзка е неизбежен въпросът: „А не беше ли възможно Той да съгреши?“ Ако отговорим с „Не“, тогава пред нас застава следващият въпрос „Как може изкушението да е истинско, ако не беше възможно Той да съгреши?“ Ако отговорим с „Да“, ние се изправяме пред проблема за възможността от допускане на грях от Съвършения Бог.
Най-важното е да знаем, че Исус Христос е Бог и че Бог не може да съгреши. Също така е истина, че Исус е и Човек, но твърдението, че Той би могъл да съгреши като човек и да не съгреши като Бог е едно предположение, което няма никакви основания в Библията. Новозаветните автори пишат за непогрешимостта на Христос на няколко места: Павел пише, че Той „не е знаел грях“ ( 2Коринтяни 5:21); Петър казва, че Той „грях не е сторил“ ( 2Петрово 2:22); а Йоан казва, „В Него няма грях“ ( Йоан 13:5).
Подобно на нас и Христос получаваше изкушения отвън: Сатана дойде при Него с предложения, противни на Божията воля. За разлика от нас обаче Той не можеше да бъде изкушен отвътре - в Него Самия не беше възможно да се породят никакви греховни желания или страсти. Освен това вътре в Него нямаше нищо, което да отговори на съблазните на дявола ( Йоан 14:30).
Независимо от неспособността на Исус да съгреши Неговото изкушаване от Сатана беше съвсем истинско. Пред Него имаше една реална възможност да се срещне със съблазните на греха, макар че в морален смисъл за
Него беше невъзможно да им се поддаде. Той можеше да върши само това, което виждаше Отец Си да върши ( Йоан 5:19). Абсурдно е да се мисли, че Исус е видял някога Своя Отец да греши. Исус не можеше да извърши нищо от Себе Си ( Йоан 5:30), а Неговият Отец никога нямаше да Му даде право да се поддаде на изкушение.
Изкушаването на Исус нямаше за цел да провери дали Той може да съгреши, а да докаже, че дори и при огромен натиск Той не може да направи нищо друго, освен да се подчини на Божието Слово.
Ако предположим, че Исус можеше да съгреши като човешко същество, ние се изправяме пред проблема за Неговата непогрешимост в небесата, където Той все още съществува като Човек. Би ли могъл въпреки това да съгреши? Очевидно не.