за Христос

В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня

Слушай Матей 3:1
Матей 3:1

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Матей 3:1

Йоан Кръстител е с шест месеца по-възрастен от своя братовчед Исус (вж. Лука 1:26,36). Той излиза на сцената на историята, за да послужи като предвестник на Царя на Израел. Неговата непривлекателна енория е Юдейската пустиня - една безводна област, която се простира от Ерусалим до река Йордан. Йоан носи следното послание на своите сънародници: „Локайте се, защото небесното царство наближи!“ Царят скоро ще дойде, но Той не може и няма да царува над хора, които се държат здраво за своите грехове. Те трябва да се обърнат, да се изповядат и да захвърлят греховете си. Бог ги призовава да напуснат царството на тъмнината и да дойдат в царството на светлината.

Небесното царство

Във 2 ст. за първи път се появява изразът „небесно царство“, който се използва 32 пъти в това Евангелие. И тъй като Евангелието от Матей не може да бъде разбрано, без да бъде разбран този израз, редно е да дадем определение и описание на това понятие.

Небесното царство е сферата, в която се признават Божиите правила. Думата „небе“ се използва, за да се обозначи владението на Господа. Това се вижда от Даниил 4:25, където Даниил казва, че „Всевишният владее в царството на човеците“. Небесното царство е навсякъде, където хората се подчиняват на Божиите правила.

Небесното царство има два аспекта. В по-широк смисъл то включва всички, които твърдят, че изповядват Бог като Върховен Владетел. В по-тесен смисъл то включва само онези, които наистина са повярвали. Това

Голямата окръжност представлява съвкупността от всички хора, които твърдят, че вярват в Исус Христос. Тя включва всички истински поданици на Царя, но освен тях тя включва и онези, които само на думи показват вярност към Него. Това може да се види от притчата за сеяча ( Матей 13:31,32" class="ToolTip"> Матей 13:31,32) и от притчата за кваса ( Матей 13:33" class="ToolTip"> Матей 13:33). Малката окръжност включва само онези, които са родени отново чрез вяра в Господ Исус Христос. Вътрешният кръг на небесното царство може да бъде постигнат само от тези, които наистина са повярвали ( Матей 18:33).

може да се изобрази с две концентрични окръжности.

Ако направим връзка между всички места в Библията, където се говори за небесното царство, можем да проследим неговото историческо развитие през пет отделни етапа:

Първо, небесното царство е предсказано в СЗ. Даниил предрича, че „Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към други люде“ ( Даниил 2:44). Освен това СЗ предвижда и идването на Христос, Който ще установи повсеместно и вечно господство ( Даниил 7:13,14; вж. също Еремия 23:5,6).

Второ, за небесното царство говорят Йоан Кръстител, Исус и дванадесетте апостоли, които го описват като „наближило“ и „дошло“ ( Матей 3:2 Матей 4:17 Матей 10:7). В Матей 12:28 Исус казва: „Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.“ В Лука 17:21 Той казва: „Защото, ето Божето царство е всред вас.“ В този момент царството наистина е „дошло“ в Лицето на Царя. Както ще видим по-нататък, изразите „Божие царство“ и „небесно царство“ са взаимозаменяеми.

Третият период на небесното царство се описва като период на временното отсъствие на Царя от земята. След като бива отхвърлен от народа на Израел, Царят се връща на небесата. Днес, когато Царят отсъства, небесното царство съществува в сърцата на всички, които признават Неговото господство, като неговите морални и етични принципи, включително и тези от Проповедта на хълма, могат да се приложат и към нас сега. Този период на временното отсъствие на Царя на небесното царство е описан в притчите на Евангелието от Матей 13.

Четвъртият етап на небесното царство би могъл да се нарече етап на неговото проявление. Това е времето на хилядолетното господство на Христос на земята, показано в Преображението на Христос, когато ние Го виждаме в славата на Неговото идващо господство ( Матей 17:1-8). В Матей 8:11 Исус говори точно за този етап, когато казва: „...мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство“.

Последен ще бъде етапът на вечното царство. То е описано във 2Петрово 1:11 като „вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“

Изразът „небесно царство“ се среща само в Евангелието от Матей, но изразът „Божие царство“ се среща във всичките четири Евангелия. За практически цели между тези два израза няма никаква разлика - и за двата се казват едни и същи неща. В Матей 19:23 например Исус казва, че ще бъде трудно за богатия да влезе в небесното царство. Както в Марко (10:23), така и в Лука (18:24) е записано, че Исус казва това за Божието царство (вж. също и Матей 19:24, където е изказана подобна мисъл и е използван изразът „Божие царство“).

По-горе споменахме, че небесното царство има външен кръг и вътрешен кръг. Същото се отнася и за Божието царство, което е още едно доказателство за това, че двата термина сочат към едно и също нещо. Божието царство също съдържа истинската и лъжливата вяра. Това може да се види от притчата за сеяча ( Лука 8:4-10), притчата за синапеното семе ( Лука 13:18,19) и притчата за кваса ( Лука 13:20,21). Що се отнася до истинския, вътрешен кръг на Божието царство, то в него влизат само онези, които се раждат от горе ( Йоан 3:3,5).

И още едно, последно наблюдение -царството не се покрива напълно с църквата. Неговото начало е от момента, когато Христос поема пътя на Своето обществено служение; докато началото на църквата е денят на Петдесетница ( Деяния 2). Царството ще властва на земята, докато тя бъде разрушена; църквата ще съществува до момента на Грабването (когато Христос ще слезе от небесата и ще вземе със Себе си всички вярващи - 1Солунци 4:13-18). Църквата ще се върне заедно с Христос при Неговото Второ пришествие, когато тя ще дойде, за да царува заедно с Него като Негова невяста. Понастоящем хората, които се намират във вътрешния кръг на царството, кръгът на истината, се намират също и в църквата.

Други преводи на Матей 3:1: