Около 3 часа следобед Исус извиква със силен глас и казва: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Отговорът може да се намери в Псалм 22:3: „...Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.“ Тъй като Бог е свят, Той не може да си затвори очите пред греха. Точно обратното, Той трябва да го накаже. Господ Исус няма никакъв собствен грях, но поема Вината за нашите грехове Върху Себе Си. Когато Бог като Съдия поглежда от небесата и Вижда нашите грехове Върху безгрешния ни Заместител, Той оттегля от Сина Си Своята любов. Точно това отделяне изтръгва от сърцето на Исус Вика, който Елизабет Браунинг нарича толкова красиво „Вика на осиротелия Емануил“:
Оставен! Синът се отдели и беше изоставен!
Грехът Отец от Син разедини -Адам да е избавен!
Викът на осиротелия Емануил разтърси целия всемир; тъй бе самотен и немил: