Там Исус е обхванат от дълбока скръб. Той откровено казва на Петър, Яков и Йоан, че душата Му е изключително наскърбена, чак до смърт. Тази печал без съмнение се дължи на неописуемото отвращение, което Неговата свята душа изпитва, докато чака да дойде времето, когато Той ще бъде принесен в жертва за нашите грехове. Ние, които сме пълни с грехове, никога не можем да си представим какво Му е струвало на Него, Безгрешния, да стане грешен вместо нас ( 2Коринтяни 5:21).