гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

Царят слага овцете от дясната си страна, а козите - от лявата. След това Той поканва овцете да влязат в Неговото славно царство, приготвено за тях още от създаването на света. Причината за това е, че те са Го нахранили, когато е бил гладен; дали са Му да пие, когато е бил жаден; приели са го в дома си, когато е бил странник; облекли са Го, когато е бил без дрехи; погрижили са се за Него, когато е бил болен и са Го посетили, когато е бил в затвора. Праведните „овце“ не разбират кога са показали такова отношение към Царя, защото той не е бил на земята, докато те са живели на нея! Царят им обяснява, че добрината, направена на един от Неговите най-скромни братя, е била все едно направена на Него. Всяко нещо, направено за Неговите ученици, получава същата награда, която би получило, ако е било направено за Него.