По-късно Исус седеше на Елеонската планина и учениците му дойдоха там, за да останат сами с него. Те го попитаха: Кажи ни, кога ще се случат тези неща? Какъв ще бъде знакът за твоето връщане и за края на света?

1. Кога ще се случи всичко това (или кога ще бъде разрушен храмът)?

2. Какъв ще бъде знакът за Неговото пришествие (или какво свръхестествено събитие ще предхожда Неговото завръщане на земята за установяване на царството Му)?

3. Какъв ще бъде знакът за края на века (или какво ще извести края на века точно преди установяването на Неговото славно господство)? (В основата си вторият и третият въпрос се отнасят до едно и също нещо.)

Не трябва да забравяме, че умът на тези ученици евреи е зает непрекъснато от мисълта за славното царуване на Месията на земята. В този момент те изобщо не мислят за Грабването на църквата от Христос - учениците знаят твърде малко за този етап на Неговото пришествие (ако изобщо знаят нещо). Те очакват Той да дойде в сила и слава, за да унищожи враговете Си и да властва над света.

Искаме също да подчертаем, че тук учениците не питат за края на света (според превода на думата в ПБКДж), а за края на Века (гр. aiort).

Исус не отговаря на първия въпрос директно. Той като че ли свързва обсадата на Ерусалим пр Езекил 70 г. от н. е. (виж Лука 21:20-24) с подобна обсада на града през последното време. При изследване на пророчествата можем да установим, че Господ често премества Своето внимание от едно по-ранно, частично изпълнение на пророчеството, към друго, по-късно и окончателно негово осъществяване. Отговорите на втория и третия въпрос са дадени в 24:4-44. Тези стихове описват седемгодишния период на Голямата скръб, който предхожда славното пришествие на Христос. Първите три и половина години са описани в пасажа от 4 go 14 ст. Последните три и половина години, познати като периода на Голямата скръб и времето на утешението на Яков ( Еремия 30:7) ще бъдат години на невиждани дотогава страдания за хората на земята. Много от условията, характеризиращи първата половина на периода на Скръбта, са съществували в някаква степен в човешката история, но тогава те ще се проявят в най-интензивната си форма. Хората от църквата също ще преживеят скръб ( Йоан 16:33), но тя много ще се различава от скръбта, която ще се излее върху света, който е отхвърлил Божия Син.

Ние вярваме, че църквата ще бъде грабната от света ( 1Солунци 4:13-18), преди да започне времето на Божия гняв ( 1Солунци 1:10 1Солунци 5:9; 2Солунци 2:1-12; Откровение 3:10).